Откриха връзка между чревната микробиота на майката и развитието на аутизъм при детето

Значението на чревната микробиота - микроорганизмите, намиращи се в организма ни - за нашето здраве става все по-ясно напоследък, тъй като се публикуват все повече изследвания.

Всичко - от това как реагираме на стрес и негативни стимули до теглото и психичното ни здраве, до податливостта ни към автоимунни заболявания като диабет тип 1 и лупус, може да бъде повлияно.

Използвайки изследвания върху животни, скорошно проучване, публикувано в The Journal of Immunology, откри връзка между чревната микробиота и невроразвойното разстройство аутизъм. Изследователите обаче твърдят, че микробиотата на майката има по-голямо влияние върху вероятността от развитие на аутизъм, отколкото тази на детето.

„Микробиомът може да оформи развиващия се мозък по много начини“, заяви Джон Лукенс, водещ изследовател и докторант от Медицинския факултет на Университета на Вирджиния.

„Микробиомът е наистина важен за калибрирането на това как имунната система на потомството ще реагира на инфекция, нараняване или стрес.“

Що се отнася до аутизма, тази връзка може да е свързана със специфична молекула, която имунната система произвежда, наречена интерлевкин-17a (известна също като IL-17a).

Молекулата вече се свързва със заболявания като псориазис, множествена склероза и ревматоиден артрит. Доказано е също, че играе важна роля в предотвратяването на инфекции, особено гъбични. Важно е да се отбележи, че тя може да повлияе и на това как мозъкът расте, докато е още в утробата.

Екип учени потисна IL-17a при лабораторни мишки, за да тества теорията си, че цитокинът може да причини аутизъм.

Женски мишки от две различни лаборатории бяха избрани от изследователите. Мишките от първата лаборатория имаха чревна микробиота, която ги предразполагаше към възпалителен отговор, предизвикан от IL-17a, докато мишките от втората лаборатория (контролната) не притежаваха такава.

Първата група мишки прояви невротипично поведение при раждането, когато молекулата IL-17a беше изкуствено потисната превантивно за възпалителни реакции, предизвикани от IL-17a.

Въпреки това, малките, родени от майки от първата група, по-късно развиха неврологично разстройство, наподобяващо аутизъм, засягащо социалното и повтарящо се поведение, след като бяха оставени да растат без по-нататъшна човешка намеса.

Изследователите използваха изпражненията на мишките от първата група, за да извършат фекална трансплантация на мишките от втората група, за да проверят дали това е причинено от отличителната микробиота на групата.

Тук целта бе да се промени микрофлората на втората група, за да съответства повече на първата. Както се очакваше, малките от втората група по-късно развиха неврологично разстройство, наподобяващо аутизъм.

Въпреки че това са ранни проучвания и може да не се отнасят за човешката бременност, те представляват интригуваща линия на изследване за аутизма и предлагат убедителни доказателства, че здравето на червата на майката допринася до известна степен за развитието на неврологични разстройства.

Следващата стъпка, според Лукенс, е да се определи кой аспект от микробиома на майката е свързан с развитието на аутизъм и да се разбере дали могат да открият такива корелации при хората.

Има още редица молекули, които да се разгледат. IL-17a може да е единичен компонент в много по-голяма картина, предложи Лукенс.

Източник: dailypositiveinfo.com